В родовата терапия често насочваме вниманието си към динамиката между поколенията, към родовата памет и към онези ключови личности, чието присъствие чертае съдбата и развитието на много фамилии събрани в един род. Един от образите, които предизвикват най-дълбок интерес и въпроси, е този на регината на рода.
За мнозина понятието звучи необичайно или притежава мистичен оттенък. Тъй като думата „регина“ произлиза от латински и означава „царица“, то нерядко се възприема като езотеричен символ или като измислен персонаж. В действителност, зад този термин стои образ, който е изключително добре познат в българската народна култура и родова традиция. В почти всеки род от миналото е съществувал човек, към когото всички са се обръщали за съвет, благословия или крайно решение. Това е личност с авторитет, съхраняваща паметта, реда и нравствените устои на общността.
Българската етнология и традиционното ни право подробно описват ролята на тези ключови фигури в структурата на рода. В зависимост от региона, етнографите ги регистрират под различни наименования: „голямата майка“, „старата майка“, „бабата на рода“, а когато ролята се изпълнява от мъж „старейшината“ или „дядото“. Те са имали абсолютен авторитет над вътрешния живот на рода и общността. Техният авторитет не е произтичал от формален статус, нито от богатство, красота или образование, а от вътрешната им зрялост, мъдрост, справедливост и доверието, което са вдъхвали. Неслучайно в българските семейства векове наред е важало ненаписаното правило: „Каквото каже, това става“ или „Така каза.“
В образа на регината се съчетава личността, която е естественият пазител на родовата памет. Тя познава историята на рода в нейната цялост: откъде произхожда семейството / фамилията / рода; кои са били неговите възходи и тежки загуби; какви клетви, прошки и премеждия са го белязали и какво е необходимо да се направи, за да има баланс. В нея живее духовният престиж на рода. Нейната дума тежи на мястото си. Дори когато напредне във възрастта, загуби физическата си сила и вече не участва пряко в ежедневните задължения, нейното присъствие продължава да бъде център на взимането на решения. Един неин поглед, кратко изречение или дори мълчаливото ѝ одобрение са били достатъчни, за да въдворят ред и да прекратят всеки спор.
Изключително важна е и нейната роля, като свързващо звено между поколенията. Регината е тази, която: благославя младите при сватба; първа посреща новородените и последна изпраща починалите, като по този начин затваря обредния цикъл на живота. Тя събира рода около празничната трапеза, помирява враждуващите роднини и поставя твърди граници, когато справедливостта го изисква. Нейната сила се изразява и в майчина грижа, и в способността й да налага родовите закони.
В родовата терапия обръщаме специално внимание на факта, че влиянието на регината или старейшината не угасва с техния земен път. Независимо дали разглеждаме този феномен през психологическа или културна призма, вътрешният образ на тази личност продължава да живее в съзнанието на потомците. В кризисни моменти наследниците несъзнателно се питат какво би казала баба или как би постъпил дядо, превръщайки техния спомен в траен морален съветник.
Именно затова, в родовата терапия използваме „регина“ или „старейшина“, като символ на човека, който държи управлението, структурата и бъдещето на родовата система. Важна е характеристиката и функцията на този образ – способността да се съхрани реда, да се поеме отговорност за целостта на рода и да се предаде нататък жизнената сила към следващите поколения.
Изключително въздействащ художествен пример, за този жизнен и духовен образ, откриваме в разказа „Ангел пазител“ на Бисер Тошев. Историята пресъздава с голяма дълбочина как една жена може да събере в себе си родовата памет, достойнство и благословия. Независимо дали читателят възприема историята като реалност или като художествена метафора, тя показва и как един човек може да остане духовен съветник на рода, дори след смъртта си. Именно тази непрекъснатост на паметта, авторитета и принадлежността прави образа на регината толкова разпознаваем и значим.
Снимката е на прадядото на мъжът ми, Камен Каменов /роден през 1870г/, който е бил старейшината – управляващ и напътстващ рода. И съм сигурна, че ако се поразровите в родовата си история ще можете да намерите вашата „Регина“ или вашият „Старейшина“.