На 25 юли 2026 г. местността „Скока“, до Угърчин, се превърна в място на памет, събиране и родова приемственост. За втора поредна година, по инициатива на Гинка Сопотска – Геновска, представители на Сопотския и Вълковския род се събраха там, откъдето започва историята на техните предци.
Около 60 родственици, от различни населени места в България, споделиха този специален ден посветен на корените, семейната памет и връзката между поколенията. Срещата премина в топла и приятелска атмосфера, изпълнена с много разговори, спомени и нови запознанства между хора, свързани от общ произход.
По покана на организаторите, в събитието се включи представител на Българска асоциация по родова терапия. Тони Каменова, родонавт от Школата по родова терапия на Аида Марковска, изнесе лекция на тема „По стъпките на прадедите ни“.
Лекцията започна с размисъл върху символиката на деня, 25 юли, когато Българската православна църква почита Успението на Света Анна. Св. Анна е майката на Света Богородица и е символ на майчинството, рода и продължението на живота. Тази символика естествено се преплете с идеята за родовата среща: да си спомним откъде идваме и да осъзнаем, че всеки от нас е живата връзка между миналото и бъдещето, между предците и нашите деца.
Специално внимание беше отделено и на самото място, местността „Скока“, където някога са се намирали родовите колиби на местните семейства. Разказът за живота на предците, за труда, общността и легендите на този край създаде усещането, че историята не е останала само в книгите, а продължава да живее в паметта на хората.
Историята на Сопотския и Вълковския род припомни на присъстващите за своята дълбочина и устойчивост. Бяха припомнени имената на загиналите във войните, на отличените за храброст, както и на хората прославили рода със своя труд и обществен принос. Символиката на фамилните имена намери място в лекцията, защото тя разкрива родовата памет свързана със значението или характеристиките на професии, лични имена и родни места. Фамилното име Сопотски е от географски произход и означава човек/род, който произхожда или е свързан с шумящ поток или извор. А Вълковски, от вълк, е символ на закрилата, сплотеността и силата на рода.
Във втората част на срещата акцентът беше поставен върху основните принципи на родовата терапия, говорихме за принадлежността и подредбата в родовата система. Беше споделено, че всеки човек принадлежи към своя род и има своето място в него, независимо от житейската си история.
Особено емоционален момент настъпи в края на лекцията, когато участниците бяха поканени за миг да затворят очи и да си представят всички онези хора, благодарение на които днес съществуват – познати и непознати предци, чиито житейски избори са направили възможен живота на следващите поколения. Беше отправена благодарност към предците и благословия към бъдещите поколения. Посланието беше ясно: да вървиш по стъпките на прадедите си не означава да живееш в миналото, а да познаваш своите корени, за да можеш уверено да вървиш напред и да създадеш добра пътека за следващите поколения.
Лекцията беше посрещната с искрена благодарност и предизвика множество споделени размисли и емоционални отзиви от присъстващите. За много от тях тя се превърна в естествено продължение на родовата среща, като покана да съхраняват родовата памет и да я предадат на своите деца и внуци.
Подобни инициативи показват, че интересът към родовата история в България продължава да расте. Когато фамилиите се събират, когато издирват своите предци, изграждат родословни дървета и разказват историите на рода, те не само пазят паметта за миналото, но и създават по-здрава връзка между поколенията. Именно в това се състои и мисията на Българската асоциация по родова терапия: да насърчава уважението към родовите корени, принадлежността и приемствеността, като важна част от личното и общественото развитие.