Какво си представяме, когато чуем „сексуално здраве“?
Вероятно първо се сещаме за контрацепция, инфекции, профилактични прегледи, сексуално предавани болести или за някакъв конкретен проблем, който се появява в интимния ни живот. Всичко това безспорно е част от сексуалното здраве, но то е много по-голямо от липсата на заболяване или сексуална дисфункция. Сексуалността съпътства човека през целия му жизнен път.
Тя е свързана с начина, по който познаваме и преживяваме тялото си, с удоволствието и желанието, с близостта, отношенията, границите, правото на избор и възможността да получим информация и професионална помощ винаги, когато имаме нужда от нея.
И точно затова тазгодишната тема на Световния ден на сексуалното здраве „Всяко тяло“ (Every Body) е толкова важна. Защото зад думата „сексуалност“ винаги стои едно конкретно нещо – нашето тяло и начинът, по който се отнасяме към него. А това има значение за начина, по който преживяваме собствената си сексуалност.
Нашето тяло и ние
Понякога човек идва при сексолога и казва: „Имам проблем със секса.“ Но когато започнем да говорим, се оказва, че проблемът не винаги е там, където клиентът го търси.
Понякога зад липсата на желание стои страхът да бъдеш видян гол. Понякога човек изпитва удоволствие сам, но в присъствието на партньор се напряга и мисли единствено как изглежда отстрани. Вместо да бъде насочено към усещанията, вниманието се премества към въпроса: „Как изглеждам в неговите очи?“
Тогава тялото престава да бъде място, в което преживяваме, и се превръща в обект, който наблюдаваме и оценяваме. Коремът е прекалено голям. Гърдите не са такива, каквито трябва да бъдат. Белезите се виждат. Възрастта се вижда. Тялото след раждането вече не е същото. След операция, заболяване, промяна в теглото или настъпването на менопауза / андропауза човек понякога се оказва в тяло, което познава анатомично, но все още не чувства изцяло като свое.
И тогава въпросът вече не е „Как да правя секс?“, а:
„Как да бъда сексуален в това тяло, което не съм се научил да приемам?“
Това е една от основните причини сексуалното здраве да включва и отношението към собственото ни тяло. Правото да го познаваме, да чуваме сигналите му, да разбираме желанията си и да не се налага непрекъснато да отговаряме на някакъв външен стандарт, за да се почувстваме достойни за близост и удоволствие. Не е необходимо първо да заобичаме всяка част от тялото си, за да започнем да се отнасяме добре към него.
Понякога началото е много лесно – да спрем да воюваме с него.
Нашето тяло и другият
Но тялото ни не съществува в изолирана среда. То влиза в отношения с други тела, други желания и други граници. И тук се появява едно от най-простите и едновременно с това най-трудни изречения за любовта: „Обичам те, но тялото ти не ми принадлежи.“
Когато сме близки с някого, е естествено да го усещаме като „мой“. Нуждата от близост, принадлежност и сигурност е в основата на човешката привързаност. Но между „ти си ми близък“ и „имам право върху теб“ съществува огромна разлика. Тялото на другия остава негово собствено, дори когато го обичаме безусловно. Дори когато сме женени от двадесет години. Дори когато имаме деца заедно. Дори когато сме били интимни стотици пъти.
И най-вече – когато вчера е казал „да“, а днес казва „не“. Това изглежда очевидно на думи, докато не се вгледаме в малките ежедневни фрази, с които понякога неусетно се опитваме да преместим границата:
-
- „Дай една целувка, веднага.“
- „Не се прави, ела да те прегърна.“
- „Ако ме обичаш, ще го направиш.“
- „Как така не искаш? Аз съм ти партньор.“
Понякога зад тези думи няма съзнателно намерение за нараняване и точно затова темата за границите е толкова деликатна и важна. Защото близостта не означава, че трябва да спрем да чуваме другия.
Съгласието не е липса на отказ. То не е и разрешение, дадено веднъж, което остава в сила завинаги. В здравата интимна връзка винаги има място за промяна, за спиране, за разговор и за желания, които не винаги съвпадат. Можеш да искаш близост, а другият да няма възможност или желание да ти я даде точно в този момент. Можеш да бъдеш наранен или разочарован. Можеш дори да не разбереш веднага защо другият отказва. Но любовта не ти дава право на собственост върху тялото му.
И обратното също е вярно: твоето „не“ не означава, че не обичаш. Не означава, че дължиш близост, защото вчера си я искал, защото сте във връзка или защото някога си казал „да“.
Само там, където отказът е безопасен, казаното „да“ има истинска стойност.
Нашето тяло и светът около нас
И тук стигаме до нещо, за което говорим твърде рядко. Ако сексуалното здраве е човешко право, къде отиваш, когато имаш въпрос или проблем?
-
- Къде отива жената, която изпитва болка при секс, но години наред чува от познати и лекари, че „това е нормално“?
- Къде отива мъжът, който има затруднения с ерекцията, но се срамува да потърси помощ, защото е научен, че „истинските мъже нямат такива проблеми“?
- Къде отива човекът, който не разбира собственото си желание, не се чувства добре в тялото си или просто не знае как да говори с партньора си?
- Къде отива младият човек, който има въпрос за секса, но единственото, което намира, е или мълчание у дома, или поредният изкривен мит в интернет?
Правото на сексуално здраве не се реализира автоматично само защото е записано в документите, то достига до нас чрез знанието. Чрез образованието, което не плаши и не засрамва. Чрез здравните и психологическите услуги, в които можеш да зададеш въпрос, без да бъдеш осъден. Чрез специалистите, които могат да чуят не само симптома, но и човека зад него.
Сексуалното здраве не започва и не свършва с болестта. То включва и възможността да познаваш тялото си, да разбираш какво ти носи удоволствие, да можеш да поставяш граници и да получаваш достоверна информация, когато преминаваш през различни етапи.
-
- Човек не престава да бъде сексуален, когато остарее.
- Не престава да има право на близост, защото е болен.
- Не престава да има право на удоволствие, защото тялото му не отговаря на определен обществен идеал.
Но за да стигне това право до него, системата трябва да го посрещне с разбираема информация, с образование без срам, с достъпни услуги и с професионалисти, които не се страхуват да говорят за сексуалността. Трябва ни пространство, в което човек може свободно да каже: „Имам въпрос. Не разбирам какво се случва с мен. Това не ми е приятно. Искам да се чувствам добре в тялото си. Искам близост и удоволствие.“ И някой да му отговори не с присмех, срам или „такъв е животът“, а с:
„Нека видим как можем да ти помогнем.“
Сексуалното здраве започва от човека, но не зависи само от него.
Може би това е най-важното послание, което трябва да остане след този Световен ден на сексуалното здраве. Не можем да говорим за сексуално здраве, ако го разглеждаме единствено като индивидуална отговорност.
Да, всеки от нас има правото и отговорността да се грижи за себе си. Но има огромно значение какво му е позволено да научи. Има значение дали средата му позволява да говори свободно. Има значение дали има реален достъп до специалисти и дали обществото признава сексуалността като естествена част от живота на всеки – независимо дали е млад, възрастен, болен, с увреждане, след раждане или в менопауза / андропауза.
Сексуалното здраве не е привилегия на младите, здравите или тези, които се вписват в обществения шаблон.
То принадлежи на всеки.
На всяка форма и възраст.
Затова тазгодишното послание Every Body (Всяко тяло) е напомняне, че зад всяка физическа обвивка стои човек, който заслужава да бъде чут, уважен и подкрепен.
И едно малко, но важно лично напомняне към самите нас:
Не е необходимо да станеш „перфектен“, за да имаш право на собственото си тяло.
Не е необходимо да страдаш, за да зададеш въпрос.
Всяко тяло има значение.
Всяко тяло има право на грижа.
Всяко тяло има право на сексуално здраве.
Every Body. Статията е написана по повод Световния ден на сексуалното здраве – 4 септември 2026 г.