Приказката има много по–силно влияние върху психиката, по-конкретно на подсъзнанието, за което дори не подозираме. Този факт утвърждава Карл Юнг в своята Аналитична психология. Терапията чрез писане на приказка ни помага да се свържем със своето „несъзнавано“, защото то работи и разбира единствено чрез символи и асоциации. Така изваждаме на яве, много неща които не осъзнаваме. Приказкотерапията е част от арт-терапията и може да бъде ползвана в различни тренинги, психо-социални консултации, както и под формата на самолечение. Чрез нея можем да научим повече за своята личност, да се изразим и да покажем косвено друга част от самите себе си. Приказкотерапията е метод в психотерапията, който използва приказки и разкази, като средство за терапевтична работа. Нека да ви покажа анализ на реално написана приказка. С работна задача за образ на тялото и изследване на нагласите от гледна точка на сексологията:
„Разказ за Колгвин и Пингбри:
Имало едно време преди 450 хил. години животно на име Колгвин. То можело да лети и да бъде красиво, но не използвало това свое качество като доминантно сред женските индивиди, залагало на моногамността. Имало афинитет към красивото и това да го съхрани. Всички други видове животни не го възприемали, защото то сякаш било толкова различно и самодостатъчно, че това ги плашело. Колгвин можел да създаде семейство само с един единствен партньор до края на живота си, защото се свързвал много силно емоционално .
Той станал на 30г и вече започнал да сваля своите бариери в отношенията си с другите, нямало значение дали партньорът/ката му ще бъде от същият вид. Напротив! Всичко различно и необикновено го привличало, защото го карало да израства, което било и една от мисиите на съществуването му. Неговите интереси и хобита били да лети и вижда красотата във всяка една форма. Искал всеки един ден да еволюира до своя по-добра версия. Нямал семейство , но имал много приятели както от неговият, така и от много различни видове. Силно ученолюбив и контактен, той също така обичал времето когато е сам със себе си. По отношение на приятели допускал много и различни възгледи, но по отношение на партньорство -не . Той чакал само своят единствен с когото може да остане до края и да създаде семейство.
Изведнъж в един ледовит ден той срещнал Пингбри, който бил също толкова красив и самодостатъчен. Те се влюбили , но между тях имало много страхове и граници. Тогава той осъзнал колко е трудно да живееш с вид като твоят/ личност като теб самия. Това започнало здравословно да ги изгражда и растели заедно. Накрая те преоткрили себе си в другият и останали завинаги заедно, като създали още много Колгвини . Осъзнал, че Пингбри и Колгвин са толкова близки , колкото и имената им. Те били две лица на една монета.“
Кратък анализ:
Разказът представя Колгвин – същество, което има специфични характеристики, свързани с моногамията, самодостатъчността, афинитета към красотата и личностното развитие. Въпреки че Колгвин има уникални способности (летене и красота), той не използва тези качества, за да доминира или да привлича партньори чрез външни фактори. Вместо това, той цени дълбоките емоционални връзки. Когато среща Пингбри, който също е самодостатъчен и красив, Колгвин преживява ново осъзнаване – трудността на взаимоотношенията с партньор, който е огледало на самия него. Този конфликт и последвалото развитие показват динамиката на любовните връзки, в които партньорите се изграждат взаимно, преодолявайки страхове и граници.
Проблематика:
1. „Всички други видове животни не го възприемали , защото то сякаш било толкова различно и самодостатъчно , че това ги плашело.“ – отхвърляне от обществото и принудителен избор за самоизолация може да доведе до силна емоционална болка и загуба на доверие
2. „Колгвин можел да създаде семейство само с един единствен партньор до края на живота си, защото се свързвал много силно емоционално.“ – Силно емоционалният партньор може да изисква непрекъснато внимание и емоционална ангажираност.
3. „Той станал на 30г и вече започнал да сваля своите бариери в отношенията си“ – продължителната самота и изолация могат да доведат до дълбоки психологически и социални промени, включително размиване или пълно премахване на личните граници.
4. „Той чакал само своят единствен с когото може да остане до края и да създаде семейство.“ – романтичната вярва в една-единствена съдбовна любов може да доведе до нереалистични очаквания в реалния живот, тъй като интимните отношения са процес на изграждане, а не само съдбовна среща.
5. „срещнал Пингбри, който бил също толкова красив и самодостатъчен“ – героят от разказа се влюбва в някой, който е подобен на него. Това може да е индикация за вътрешен конфликт между желанието за нови хоризонти и нуждата от сигурност.
6. Колгвин и Пингбри са самодостатъчни, което е трудност в партньорските взаимоотношения. Такива личности често срещат предизвикателства при споделянето на пространство, чувства и емоции, още повече че Колгвин се свързва силно емоционално и иска единственият.
7. Колгвин и Пингбри изпитват страхове и затруднения, когато осъзнават, че са огледални един на друг. Това напомня за реални проблеми в интимните връзки, където срещата с партньор, който прилича на нас, може да бъде предизвикателство за егото и комфорта.
Работа върху:
– Идеята за „съдбовната и единствената любов“.
– Изследване на образа на тялото и самооценката.
– Динамика на привличането и страховете от интимност.
– Анализ на привличането към „различното“, но изборът на „същото“.
– Изследване на границите във връзката.
Препоръки:
– Използване на дневник или водене на записки относно личните нагласи към любовта, връзките и самодостатъчността.
– Изследване на привързаността: дали клиентът има склонност към избягваща, тревожна или сигурна привързаност.
– Обсъждане на теми: „Какво означава истинска връзка и как партньорите изграждат заедно съвместното си съжителство?“, „Какви са вътрешните бариери пред пълното отдаване в партньорството?“ и „Как можем запазим своята самодостатъчност, но също така да поддържаме връзката си в баланс и стабилност?“