Първичните полови белези не са еднакви по форма, но имат общ ембрионален произход. И произлизат от едни и същи зачатъчни тъкани в ранното развитие на ембриона. Когато говорим за мъжко и женско тяло, често ги представяме като две противоположни системи, но ембриологията доказва, че в първите седмици от развитието си в човешкият ембрион няма „мъжки“ или „женски“ органи. Около 6–7 гестационна седмица ембрионите имат т.нар. индиферентна полова система. Това означава, че тя все още не е нито „мъжка“, нито „женска“. Налични са:
- гонадални гънки, които могат да станат яйчници или тестиси;
- два вида канали, Мюлерови и Волфови;
- външни генитални структури, които още не са разграничени.
Това са хомоложни (с общ произход) структури с общ ембрионален произход, които по-късно придобиват различна форма и функция. След това, под влияние на гени и хормони, системата тръгва в едната или другата посока. Кои структури са с общ произход?
- Тестиси ↔ Яйчници
И двете произлизат от гонадалната гънка. В зависимост от наличието на определени гени и хормонална среда, тази първоначална структура се развива в тестиси или яйчници, но началото е едно и също. - Пенис ↔ Клитор
Развиват се от една и съща ембрионална структура. В ранния етап няма „пенис“ или „клитор“, има една структура. Под влияние на андрогените (естествени стероидни хормони, които стимулират развитието и поддържането на мъжките полови белези) ембрионалната структура се уголемява и оформя като пенис. При липса на високи нива на андрогени, остава по-малка и се оформя като клитор. - Скротум ↔ Големи лабии (срамни устни)
Имат общ произход и отново е с обща начална форма, но различна крайна конфигурация. - Простатна жлеза при мъжа↔ Парауретрални жлези при жената
Също с общ произход. Те се развиват от сходни тъкани и имат сходна биохимична активност, макар и различна степен на развитие.
В биологията не се посочва, че мъжът и жената са две напълно отделни анатомични вселени. Тя показва, че сме две различни форми на един и същ ембрионален шаблон. Разликите са реални на хормонално, анатомично и функционално ниво, но те се надграждат върху обща основа. Това знание не отменя биологичния пол, а омекотява идеята за радикалната противоположност. Мъжете и жените сме развити по различен път от една и съща първична структура.
Защо само в женските полови органи има названия като „срамни устни“ и „срамна кост“? Мъжете, също, имат подобни органи и не се назовават с думата срам. Така наречената „срамна кост“ всъщност е пубисът и е част от тазовата кост при всички хора, независимо от пола. На латински терминът е os pubis. Думата идва от латинското pubes, което означава:
- окосмяване в пубертета
- зрялост
- полово съзряване
Няма връзка със „срам“ в морален смисъл. В българския език, обаче, „пубис“ се знае като „срамна кост“ и тук се усеща културният оттенък в назоваването.
За т.нар. „Срамни устни“в латинската анатомия терминът е labia pudendi.
Думата pudendum произлиза от глагола pudere „срамувам се“. В исторически контекст това означава „части, които се прикриват“ или „интимни части“. Терминът не е създаден, за да внушава, че жената трябва да се срамува. Той отразява общественото отношение към гениталиите като нещо, което трябва да бъде скрито. Интересното е, че в класическата латинска анатомия pudendum се използва и за мъжки и за женски гениталии. Но в съвременният ни език, думата „срамни“ остава по-често свързана с женските структури. За мъжкият еквивалент, в съвремието, използваме думата scrotum. Това е вариант на по-старата латинска дума scrautum, която е означавала торба за стрели. Разликата в назоваването на подобните интимни части ни насочва към социалната психология и историята:
- женската сексуалност е била по-силно регулирана и контролирана;
- женското тяло е било обект на морални норми;
- „чест“, „срам“, „добродетел“ се свързвани именно с женската интимност.
Така думата „срам“ започва да звучи като морална оценка, а не като анатомичен термин. Мъжките органи обикновено носят названия, свързани с функция или форма:
- пенис (лат. „опашка“)
- тестиси (лат. „свидетели“)
- простата ( гръцки „защитник/пазител“ или „някой, който стои отпред“ )
При женските полови органи се запазват исторически морално оцветени словосъчетания със срам. Анатомично, няма срамна система. И мъжете и жените имат:
- пубис
- външни генитални структури
- окосмяване в пубертета
Разликата е в езиковата традиция. Езикът оформя възприятието към тялото и интимният контакт. Когато едно момиче чува, че има „срамни части“, “срамни устни“, „срамна кост“ – подсъзнателно изгражда асоциация между тялото и срама. Момчетата по-рядко чуват подобен морален оттенък в определянето им. За това в съвремието и в медицината все по-често се използват неутрални термини, като:
- „външни гениталии“
- „пубис“
- „вулва“
С цел да се избегне ненужната морално значение. Защото начинът, по който назоваваме тялото, влияе върху начина по който го преживяваме. А тялото не е срамно, то е биологично.