Кръвосмешение

Защо “кръвта вика” или за генетична сексуална привлекателност (GSA)

Генетичната сексуална привлекателност (GSA) е термин, въведен в психологията, за да опише силното емоционално и често сексуално привличане между биологични роднини, които са били разделени и се срещат за първи път в зряла възраст. Това рядко, но документирано явление привлича вниманието на психолози, антрополози и биолози, тъй като разкрива дълбоки пластове от биологично и психично функциониране.

Обикновено, когато родител и дете или брат и сестра се отглеждат заедно, психиката автоматично формира вътрешна забрана срещу сексуалното привличане към тях. Това е познато като Вестермарков ефект – биологичен и социален механизъм за инцестно табу, който се активира чрез съжителството в най-ранна възраст. Когато обаче биологични роднини се срещат за първи път като възрастни, този механизъм не се активира, защото липсва общото детство и ежедневен контакт. В резултат остава чистото биологично разпознаване – мозъкът “усеща” генетичното сходство, но без изградени социални и вътрешни спирачки, интерпретира тази близост като привличане.

Психологически, когато срещнем човек, който прилича на нас, ние в него разпознаваме части от себе си. Тази идентификация създава усещане за дълбока близост, разбирателство и специална връзка, които лесно могат да се объркат със сексуално влечение, особено при хора с емоционален дефицит или личностна празнота. Хора, които в живота си са преживели липса на топлина, близост и любов, често развиват несъзнавана потребност от сливане. Появата на биологичен роднина в зряла възраст събужда този дълбок копнеж, който в отсъствието на психологически граници, лесно се преживява чрез телесна и сексуална интимност. Това е погрешно насочена потребност от принадлежност, която намира най-прекия път през тялото.

Фройд говори за Едиповия комплекс – подсъзнателно желание на детето за интимна близост с родител от противоположния пол, с особен акцент на еротичното внимание на момчето към майка му. Това желание се пази в подсъзнанието, което в нормалното развитие се потиска и трансформира в социално приемливо поведение. Комплекс на Електра се нарича психологическото явление, аналогично по своята същност на Едиповия комплекс, което се проявява при момичета. Заключава се в неосъзнато влечение на момичетата към собствените им бащи и съперничеството с майката за тяхното внимание. При възрастни близки роднини, срещнали се след дълга раздяла или при липса на ясни лични граници, този несъзнаван импулс може да се активира и да се сексуализира, защото няма изградени вътрешни и социални бариери.

Защо хората казват “кръвта вика и дърпа”? 

Това е народно, интуитивно обяснение на биологичното разпознаване между родственици. Чувствата на привличане, интуитивна близост, доверие и усещане за “сродност” произлизат от генетичните сходства, но когато липсват вътрешни психологически и социални регулатори, те лесно могат да се интерпретират като романтични или сексуални. Въпросът дали сме привлечени от хора, които приличат на нас генетично, има сложен отговор. Биолозите казват и “да”, и “не”.

Историята помни примери като Айнщайн, който също се е влюбвал в роднина. През 30-те години от живота си той е напълно очарован от братовчедка си Елза, до такава степен, че напуска първата си съпруга, талантливия физик Милева Марич, заради нея. А Елза и Алберт са много близки роднини: майките им са сестри, а бащите им са братовчеди. Така че Елза е била негова двойна братовчедка – както от леля си, така и от чичо си!

Проучване от 2018 г. върху 86 милиона генеалогични профила, главно в Западна Европа и Северна Америка, установява, че през 1850 г. средностатистическата семейна двойка е имала гени, еквивалентни на роднини от четвърта степен. До 1950 г. това сходство спада до нивото на родство от седма степен. Нагласите към романтичните връзки между роднини варират между културите. В някои общества такива връзки не са забранени. Проучване от 2015 г. сред латиноамерикански общности в САЩ, Пуерто Рико и Мексико установява, че генетичното сходство на двойките е еквивалентно на роднини от четвърта степен, а общият произход често се оказва по-важен фактор за избора на партньор отколкото социално-икономическият статус. От еволюционна гледна точка съществува генетичен оптимум – идеален баланс между близост и различие в гените. Биолозите говорят за чифтосване на генетично отдалечени индивиди. Ако генетичната близост е прекалено голяма , се увеличава рискът от рецесивни заболявания и аномалии. Ако е твърде малка, може да се наруши генетичната съвместимост. Изследвания в Исландия, проследили всички двойки за 165 години, показват, че оптималното генетично разстояние за здраво потомство е родство между трето и четвърто поколение. Целта на еволюцията е предаването на гени и чифтосването с подобен човек увеличава шансовете за пренасяне на сходни гени. Ето защо сме програмирани да търсим “семейна прилика” в потенциалните партньори. Проучване от 2017 г. установява, че жените са най-привлечени от мъже, чиито лицеви черти наподобяват тези на техните братя. Това показва, че търсим познатото, без съзнателно да го свързваме с близкото си семейство.

Ефектът на Вестермарк, кръстен на антрополога Едвард Вестермарк, гласи, че хората, които са израснали заедно, не изпитват сексуално привличане помежду си. Този ефект е еволюционен механизъм срещу инцеста. Освен това, по време на пубертета миризмата на детето става неприятна за родителите, без те да го осъзнават. Така се поддържа несъзнаван биологичен блокаж срещу сексуалното привличане в семейството. В природата, женските кучета пазят малките си от мъжките кучета, за да ги предпазят от потенциална опасност и да гарантират оцеляването на потомството си. Проблем обаче възниква, когато близки роднини се срещнат за първи път в зряла възраст – както в мита за Едип, защото в този случай не са изградени тези биологични и психологически спирачки. В гръцкия мит Едип е изоставен при раждането си и по този начин не знае кои са родителите му. Едва след като е убил баща си и се е оженил за майка си, той научава истинската им самоличност.

Генетичната сексуална привлекателност е феномен, който показва колко тънка е границата между биология, психология и култура. Макар биологичното сходство да създава интуитивно усещане за близост, социалните норми и личните граници са онова, което ни защитава от нарушаване на етичните и здравословни стандарти в човешките отношения.