За много българи 24 май е ден на благодарност към учителите, ден на национална радост, гордост и осъзнаване на духовната ни сила като народ. В навечерието на най-българския празник, споделям с вас частица от моята приказка включена в „Целебни приказки за рода“ с авторски колектив от 27 родови терапевти към БАРТ.
Приказки за корени, памет и дух.
За силата на думите, писани с кирилица.
За нашата родова нишка, която свързва миналото с бъдещето.
Желая тази история бъде малък дар – за пробудените сърца, за онзи вътрешен пламък, който носим от дълбоките времена.
С благодарност към словото.
С почит към делото на учителите.
С любов към българския дух.
„Легенда за рода“ от Тони Каменова
Тъкмо се присъединявам към семейната трапеза и чувам свекър ми да казва:
– Добре, деца, нека да ви разкажа… Започвам с вълнение да разлиствам спомените за моя скромен живот. Да се върна назад в миналото и да пребродя шарените пътеки на свидното ми детство. Да поскитам отново по долища, баири и поляни на родния балкан. Върхове, гори, ливади и пасища, била и планински хребети, падини и склонове, кристални извори, планински буйни потоци, градини край реките и малки ниви. А по планината всякакъв дивеч – сърни, елени, зайци, лисици, белки, диви свине, вълци и други животни. Най-различни видове птици, даже и орли. Изобилие от горски плодове – ягоди, малини, къпини, дренки, киселици и диви круши. Звездите вечер на синьото небе са толкова близко, едри и жълти като зрели дюли, надвиснали по невидимите небесни клони, че протегнеш ли ръка и се повдигнеш малко на пръсти…, можеш да си напълниш цяла кошница. Да измиеш лицето си и да наквасиш зажаднелите си устни с чистата изворна балканска вода. Да ти замирише на сварено овче мляко и да видиш как припкат вакли агънца из полето. Да чуеш песента на вятъра в столетните буки. Да те плисне веселият смях на моми и ергени от зимни седенки. Да се хванеш срамежливо на кръшното хоро под звуците на меден кавал, гайда и гусла. Да хапеш от вкусната ръжена пита от красивите мамини ръце. Да се гушнеш в нейния скут и да усетиш топлата ѝ ласка. С баща ми отново да изорем голямата нива и да засеем ръж, за да има на другото лято тежки снопи и хляб за многолюдната челяд. Вечер, след като сме прибрали добитъка и ошетали, да приседнем с дядо ми Камен до огнището и да послушам неговите нескончаеми разкази за Балканската, Междусъюзническа и Първата световна война, в които е участвал. Да възкръсват пред очите ми бойните подвизи на българската армия под командването на генералите Вазов и Радко Димитриев. Да чуя отдавна нечувани мили гласове на роднини, близки и приятели. Да препускам отново на вихрено конче след добитъка. А на есен с книжки в шарената торбичка и коматче хляб да се отзова на медения глас на школския звънец в нашата махала. Да ни посрещнат двете млади, усмихнати и хубави учителки – чернокосата Пенка и русокосата и синеока Стоянка. Да потърся в спомените корените на моето родословно дърво. Защото без памет и минало няма бъдеще. Народ без история е хайка от безродници и скитници.
– Татко, децата няколко пъти слушат този спомен. Пишеш стихове и истории. Искаш ли да им сътвориш някоя приказка? Ама, българска приказка, за славни юнаци и красиви девойки. Юнакът да минава през различни изпитания и препятствия. Девойката да пази дома и щастието. Да им се помага с народни мъдрости, а финалът да е щастлив и с поука.
– Че то, снахо, приказки много. Разказът за рода е важен, трябва да се помни и да се знае! Българските приказки и легенди се предават от векове. Цялото ни минало е разказ за славни юнаци и умни девойки. За магичната земя на змейове, самодиви, таласъми и караконджули. Но, добре, нека да ви разкажа „Легенда за рода“…
Продължението можете да намерите на https://www.eleyos.com/product-page/celebni-prikazki-1
Изразявам специалните си благодарности към:
Aida Markovska – моят учител
Художничката Neli Kaneli
Редактора д-р Нина Чочева Careerium
Издателство Делфи – център за съзидателно мислене
И не на последно място на моите колеги – родови терапевти към Българска асоциация по родова терапия от Школата на Аида Марковска


